и моята започва така:

Имаше  6-тима приятели, един тефтер, много планове, много истинско приятелство и едно пътуване. Тефтерът започва така:

5-ти октомври, 2009

- GMAT test

- Среща с Дима и…

а пътуването започна на следващия ден.

Тази известна максима успешно се изявява в моя живот под формата на кратки, но възнуващи епизоди на биполярно разстройство, когато си вземам чантичката и кредитната карта и бръмча като щастливата калинка Гвендолин по магазини и молове. Неслучайно това сравнение (със суетната калинка) използваше и сестра ми по повод вманиачването ми коя с коя дреха си отива във вечната ни семейна драма „какво да облека“.

Нищо не може така да ми подобри настроението както оригинална шарена дрешка от популярна марка на изгодна (да се чете: поне намалена) цена, лак за нокти със странен цвят, който няма да използвам повече от 3 пъти (не за друго, но Хелоуин е веднъж в годината, а и партитата за клиенти са рядко), красива, но и изключително надценена кутия за бижута в ретро стил или огромен бляскав пръстен, точна реплика на модел на  Oxette. И накрая, щастлива и удовлетворена, се стоварвам с купищата ненужни и скъпи, да не говорим, че са и неекологични, торбички в някой кофи шоп (я, колко странно изглежда тази небългарска дума, изписана с кирилица) и си поръчвам една шоколадова калорийна бомба с кафето. Така вече съм убедена, че съм направила всичко възможно, за да си подсигуря утре депресивен епизод – обедняла съм значително, качила съм 1-2 килограма и като цяло пак няма какво да облека за работа.

Но пък поне 2-3 часа съм живяла във филм, който ми харесва повече от реалния живот. Въпросът е колко дълго ще е така.